Скъпи абитуриенти,
…Това, което искам да ви пожелая, е късмет. Много късмет! Късмета да допуснете подходящите грешки, да постигнете неочаквани дори за вас успехи.
Това, за което искам да ви помоля, е да не забравяте корените си, да не забравяте откъде сте тръгнали и този първи праг, който ще прекрачите. Корените на дървото дават живот на стъблото, клоните, листата, правят възможно цветовете на дървото да разцъфтят. Довчера вие бяхте нашите цветове, днес също сте вие и утре ще бъдете пак вие... Колкото и да пораствате, винаги ще си оставате наши деца. Първият дар, който сме ви дали, е животът, а вторият велик дар, който трябва да ви дадем сега – въпреки че ни е много, много трудно – е свободата. Свободата да бъдете себе си, да следвате своите пътища, да избирате сами партньорите и приятелите си, да взимате сами решения за живота си. Свободата да бъркате. И да се учите от грешките си. Или пък да не се научите и да ги повторите. Ако се налага.
Дълги години родители и учители сме били до вас, напътствали сме ви, направлявали сме ви, досаждали сме, настоявали сме и всичко това само за да ви покажем посоката. Ние не притежаваме способността да начертаем пътищата ви. Тях все още ги няма, предстоят. Тези пътища, по които вие ще вървите, имат странната особеност да се очертават само от вашите собствени стъпки. Точно за това са ваши пътища. Ще използвам думите на Антонио Мачадо, великия поет на Испанската гражданска война.
Pathmaker, your footsteps
are the path and nothing more;
pathmaker, there is no path,
you make the path by walking.
By walking, you make the path.
Забелязали ли сте, че пътищата в приказките много често отвеждат героя далеч от дома му, но след това го връщат обратно до мястото, от което е тръгнал. Дори да осъзнаваме колко повече възможности може да ви предостави широкият свят от една малка и объркана България, няма дори да се опитваме да скрием, че силно мечтаем да се върнете тук. Да се завърнете у дома. Да създадете дом. Или просто да си починете от дългия път. Но за да се върнете, трябва първо да тръгнете, нали така? Затова стига вече съм говорила. Тръгвайте смело и на добър път!
Извадки от приветствието на Ваня Кирицова, майка на Стилян Янев, абитуриент, випуск 2013, трети ІВ випуск на „Меридиан 22“
